Събитията от последните седмици бяха повече от интересни. Полека-лека започва да се оформя моделът на поредната здравна реформа. В същност броя на реформите в българското здравеопазване не е никак голям. Единствената такава в сектора беше въвеждането на здравноосигурителна каса – започнала в края на 90 години и бързо замразена от правителството на НДСВ. От там на сетне думата „реформа” се използваше за оправдаване на бездействието на политиците или за липсата на идеи какво трябва да се прави. Но идеи в края на мандата явно са се появили, може да се запознаете от тук. Анализът и предлаганите мерки са толкова противоречиви, че заслужават дълъг коментар, който не е цел на този материал. Целта е да се запитаме – какво ще е мястото на лекарското съсловие във всичките тези процеси? Тъжният отговор за сега е – никакво. По закон призваната да защитава интересите на лекарите организация се намира в състояние на постмандатна летаргия, която би трябвало да се пробуди от очакваните, но все неслучващи се протести на медицинската общност. Докато председателят с изтекъл мандат призовава за протестни действия, чиито конкретни искания той все още не знае, БЛС стремглаво се изпразва от съдържание. Прерогативите на съсловната организация дадени от закона постепенно се изземват от държавата. От две години подписът на БЛС не е нужен, за да се работи по рамков договор. Няма да е нужен скоро и регистърът, който поддържа – това се готви да прави държавата. Въвежда се инспекторат, който ще ни контролира дали лекуваме добре и съответно наказва. Вероятно положителния опит с успешния контрол на органите на НЗОК е окрилил правителството да разшири дейността.

На този фон през седмицата разбрахме за инициативата да се учреди лекарска камара.Напиши коментар (1 Коментари)