Медицинските сестри отказаха да се включат в лекарските протести през септември, с които плаши Българският лекарски съюз. Това стана ясно вчера след заседанието на Обществения съвет по здравеопазване.

Ние не сме подгряваща група и няма да служим за подгряваща група, отсече шефката на асоциацията на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова. В никакъв случай няма да позволим и този път да бъдем използвани да свършим работата на лекарите. Ние няма да вадим кестените, а те да продължат да си работят и да печелят, както вече се е случвало, добави Маркова, припомняйки протестите преди две години. Тогава на улицата излязоха предимно медсестрите, а докторите останаха в кабинетите си.Проф. Маркова отбеляза, че заплатата на една сестра е десет пъти по-малка, отколкото на един лекар. Според нея това „пренебрежително отношение към съсловието доведе да няма сестри, които учат четири години, а взимат в пъти по-малко от лекарите”.

Коментирайте първи този материал

Заклет привърженик на реформите съм. В смисъл, че винаги търся новото и по-доброто. В българския тълковен речник под реформа е написано преобразуване, промяна. Но в англоезичните има и добавка - преобразуване към по-добро състояние.

Как изглежда българската болнична реформа отвътре? Отговорът е много лесен. Намалени заплати и/или повишаващи се задължения на болниците. Със или без нови анекси към договорите, от март болниците получават до 80% от отчетената дейност. По досегашните правила остатъкът трябваше да се изплаща след проверки, но въпреки тях парите не идваха в очакване на по-добри дни. И тъй като цените на лекарства, консумативи, енергоносители и др. разходи са постоянни или увеличаващи се, единствените възможни действия на болниците бяха да намаляват заплати и/или да влизат в задължения към доставчиците си.

Коментирайте първи този материал

Медицинските стандарти са важен елемент за регулация на дейностите в здравеопазването.  По дефиниция те определят нормативни изисквания за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Заедно със задължителната здравна карта те са двата основни елемента, на които се възлагат очакванията за реформи в болничната сфера. Според мен това очакване е пресилено поради поне две причини. Първата е, че това са само инструменти, които не рядко се бъркат с целите. Например – говори се, че  цел на реформата е намаляване на болничните легла, трансформирането им в такива за долекуване (долекуване – твърде спорно като термин понятие), а това в същност не би трябвало да е цел, а инструмент. Въпрос – каква е целта? Същото е със стандартите. Не може приемането им да е цел на дадена стратегия. Те са инструмент за постигане на целта. Отново - каква е целта? Медицинските стандарти имат и обратна страна, която често се премълчава. Тя е свързана с възможността за субективно определяне на понятието качество в медицината. Това дава възможност под привидно благородни намерения да се унищожава конкуренция, да се съсредоточават пациентски и финансови потоци към определени заведения. Подобни неща се случваха редовно при писането на клиничните пътеки, по които се работи с НЗОК, но при медицинските стандарти залогът е много по-голям – говорим за съществуването на цели болници. Балансът между качеството за пациента и икономическите възможности е изключително фин и труден за намиране, той не е еднакъв за столицата, областния град и малката община. Точно за това е стандартът и тук е голямото предизвикателство в съставянето му. В този смисъл стандартите трябва да са част от цялостната стратегия за здравеопазването, иначе рискуваме да ги амортизираме, възлагайки им несвойствени функции – например унищожаване на работещи структури с единствената причина – моментна липса на средства.

Няколко пораждащи дискусии примера от последно утвърдените и публикувани в ДВ медицински  стандарти (засягат второ ниво на компетентност – асоциира се главно с областните болници):

Коментирайте първи този материал